Тройно оплетени са важните неща в живота на всеки от нас – между вярата в мечтите и плановете за близко и далечно бъдеще, между силите и възможностите ни да ги постигнем и....реалността. А тя не винаги е доброномерена. Не винаги ни сервира шансове за постигане на целите. Даже напротив. Обикновено седи и дебне зад ъгъла, брои ти крачките и копае дупки, хвърля камъчета, за да те препъне. Ако не те е страх да си ожулиш коленете обаче, ако вместо да ги риташ, събереш камъчетата в джоба, макар и да тежат, ако намериш начин да опънеш конец между канавката и магистралата и тръгнеш по него, е тогава...пътят е само твой. Широкият път с големите надежди. Точно по него крачат, овързани с три конеца един за друг новите герои на младата рок сцена в Казанлък – момчетата от Triple Thread.
Те са още между 16-тата и 18-тата си година, но...повярвайте ми, са стъпили здраво с двата крака на земята. Знаят какво искат. Мислят как да го постигнат и...всяко лято работят по малко, за да си съберат пари я за китари и барабани, я за да си платят шофьорските курсове. Изумително е да осъзнаеш, че тези момчета, които до вчера са били деца, днес разсъждават над проблемите на града, света, сцената и търсят начини да реагират или да предизвикат реакция у „зрелите хора” и институции, които си играят на война и монополи в уголемени мащаби. Родителите на децата са някъде по средата, оплетени със същия троен конец от въпроси – как да помогнат, да орежат ли крилата на децата или да ги оставят да извоюват сами своята малка сцена, пълна с музика и големи надежди. Конецът обаче изненадващо се оказа в ръцете на децата. „Тройният конец” са Стефан Гаврaилов – на 18, вокал и китара, Калоян Гетов – на 18, бас китара и Виктор Маринов – на 16, барабани. Дръпнах им леко краищата и ги викнах на среща, след последния им концерт в Арт клуб „Импулс” в Казанлък, за да ги попитам какво е да сформираш рок банда в държавата на чалгата, има ли публика в рок клубовете в града и накъде ще се запътят с китарите и барабаните след това – към Музикална Академия, голямата сцена или всеки на работа, а после у дома.
Кога хванахте инструментите в ръце за първи път и това по препоръка на мама и тате ли стана или си беше ваше решение? Ходите ли на уроци?
СТЕФАН: И тримата сме слухари и не сме ходили на уроци да се учим да свирим. Аз лично мисля, че музиката или я носиш в теб или не. Започнали сме да свирим и тримата по на 13+ години, като аз лично работих едно лято като общ работник, за да събера пари и да си купя китара.
КАЛОЯН: Моята е подарък от баща ми. Започнахме да свирим в началото за забавление. После група Affection ни поканиха да ги подгравяме на един концерт и решихме да се хванем сериозно със свиренето.
ВИКТОР: Аз пък се зарибих от по-големия ми брат по рок и метъл музиката. Първо мислех да се науча да свиря на китара, но после се влюбих в барабаните. В 7 клас започнах да събирам пари, нашите ми помогнаха и така...си взех барабаните. Започнах да свиря всеки ден по 2-3 часа вкъщи сам, а после Triple Thread ме поканиха да се присъединя и вече година и половина свирим заедно по клубове.
Печелите ли нещо от това свирене по клубовете?
СТЕФАН: В България трябват късмет и хора зад гърба, за да печелиш пари от клубно участие и то с рок музика. 85% от населението у нас слуша чалга и това ме притеснява, защото е единствената музика, от която могат да се изкарат пари. Рокът в представите на болшинството от нашите връстници, които не се интересуват от музика, е „четирима дядовци, които свирят на дървени китари.”
КАЛОЯН: Аз пък вярвам, че трябва да се започне от малките неща. Независимо дали свирим пред 5 или 500 души, това си е опит. Свирили сме по клубовете в Казанлък, Стара Загора, Габрово, София...
Разбрах, че сте получили покана за участие и в международен джаз-рок фестивал в Кайро (Египет)?
СТЕФАН: Да, покани ни Амро Салах, джаз музикант и композитор, който е част от журито на този голям фестивал в Кайро. Запознахме се с него на конкурса за млади групи и музиканти „Малка сцена”, който организират доброволците от Младежки Център за развитие-Взаимопомощ. Радваме се, че ще видим как се прави музика и фестивал навън, ще видим свят...
Някой друг тук в Казанлък проявявал ли е интерес към вас, помага ли ви? Общината?
СТЕФАН: Най-много ме дразни имено безхаберието на висшестоящите към младите и новите идеи в този град. В Габрово, като ни поканиха да свирим, се запознах с едни хора от Бирмингам, които казаха, че там общината помага много на такива млади групи и талантливи хора, които се занимават с изкуство. Едно изречение към кмета ще кажа само: Трябва да се обърне внимание на младите хора в Казанлък, защото те са бъдещето на този град. Апатията към тях ще ги прогони от града, а може и от държавата.
КОКО: Молим Община за по-свободен достъп до репетиционната в Младежкия дом, която ползваме сега по 3 часа на ден. Това е!
Спомена, че конкурсът е на доброволческа организация. Много се заговори за доброволчеството напоследък и у нас, и в Европа. Вие участвали ли сте в такива инициативи организации досега? Каква е настройката сред младите към тях?
СТЕФАН: Да, аз активно се занимавам с това. Участвам в проекта „ Социален диалог” на Младежкия Съвет по Наркотичните вещества в Габрово. На 5-и юли заминавам на лагер за обучение в Ковачевци по програмата „Връстници обучават връстници” по компонент 7 за превенция на наркотици и СПИН. Мотивацията ми е младите хора да имат комуникация по тези въпроси, да се даде гласност по тези проблеми, защото в малкия град това са опасни теми и за тях се избягва да се говори.
КАЛОЯН: Аз пък съм скаут.
ВИКТОР: Аз пък познавам много връстници, които се напиват и напушват от малки и си провалят живота. Опитвам се доброволно да се държа в страни от това.
Какви са ви „големите надежди” за „светлото бъдеще”, а може и само плановете за лятото?
ВИКТОР: Аз мисля след време да кандидатства в академията и да продължа професионално да се занимава с музика. Но искам да продължим да свирим с групата по клубове и концерти. Хората да се кефят и да свирим повече авторска музика. А, и АХАТ да ни поканят за подгряваща група, а после и МЕТАЛИКА. (бел.ав. смее се, но и си вярва)
КАЛОЯН: Аз това лято първо ще си взема шофьорската книжка, за да можем по-свободно да обикаляме с групата. А после ще се завърна към хобито си – правя китарни усилватели и ефекти. Вече трето лято с това се занимавам, а другото ще кандидатствам в Пловдив с компютри и електроника, но може би ще запиша задочно. Ще продължаваме, разбира се, да свирим по клубове през цялото това време.
СТЕФАН: За мен също се очертава работно лято. Догодина може би ще кандидатствам в София задочно, но...не съм решил още какво. При всички положения ще работя и ще свирим по клубове в Казанлък и из страната, защото, колкото и да сме различни тримата, толкова и си приличаме – рокът е вътре на всеки от нас в душата!
Любовта към музиката, достойнството и честността, с която подхождат към амбициите си, себе си и света, оплита тези пораснали вече момчета в едно цяло, в една приятелска, в една рок група. Стискам палци и се надявам конците между тях и вътре в тях никога да не се прокъсат, защото, както каза Стефан, какво би правил един град, една държава без надеждите, мечтите и вярата на децата!
