Безкомпромисни, така ли трябва да го обявим… Мисля си, че това е част от усещането. Няма компромис в това - изблика на музиката и врязването на вокалите.
Това е град в облаците, това е град облаци, това са корабите, които акостират в бездните. Дори затишието, не дава спокойствие преди бурята. Самото връхлитане на сила е като торнадо – опустошително завихряне.
Градът на кораби те отнася към небесата. Понася те с лекотата на призрак поел към нощната луна и в същото време те кара да се бориш с въздушните течения, сякаш мястото ти не е там. Това е пътуване по ориентира на звездите към парадоксите на земята.
Началото дава „Wraiths in Flight”, която е най-силното нещо в „Look What God Did To Us” (2009)
Сериозно внимание изискват и „Spring Tiger”, „Praise Feeder”, „March of the Slaves” и „Grandfather Paradox” – което в никакъв случай не прави другите песни в албума - пълнеж.
Тези американци не ми се струва да стоят често на дока в града си. Виждам ги постоянно плаващи към клубовете по света.
С нетърпение чакам новият албум, който трябва да излезе тази година. Дано имаме възможност да им се насладим на живо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар