СВЕТЪТ ЩЕ ИЗБУХНЕ НА 15-и НОЕМВРИ 2010-та

Така са го замислили момчетата от българската рок банда VIPERFISH, които изкарват на тази дата нов сингъл на световния музикален пазар. Парчето се казва EXPLOSIVE и е само една от 6-те невероятни композиции, които съдържа новото EP на групата. Промоцията момчетата гласят на българска земя – в столицата някъде през декември в София Лайф Клуб. Дотогава Адриан Гугов (вокали, китара и пиано), Димо Мезеклиев (бас и беквокали) и Матей Христосков (барабани и беквокали) ще репетират и ще си вземат изпитите в университетите на острова, където учат, живеят, пишат музика и свирят по клубове.

КОИ СА VIPERFISH?

Viperfish са българска рок група, съставена от Адриан Гугов (основен автор на песните, соло китара, вокали и пиано), Димо Mезеклиев (бас и бек вокали) и Матей Христосков (барабани и бек вокали).

Адриан определя своята музика като "агресивен енергичен рок с мелодраматичен обрат в нея".





Въпреки че групата е имала няколко различни състава, Адриан счита, че е реалистично и правилно да се каже, че групата се ражда с пристигането на Матей зад барабаните през 2007 година. Той е приятел от детинство на Димо и отговаря почти импулсивно в Skype на обявата, че групата търси барабанист или басист.


Само с 3-4 репетиции зад гърба си, тримата успяват да се преборят с жестоката конкуренция и печелят второ място от годишните награди на българския фестивал "Празник за Георги". През 2008 г. групата грабва призовата награда и още 2 две други на Pop & Rock в Несебър, като смазват с лекота конкуренцията, побеждавайки над 40 други групи и изпълнители. Оттогава Viperfish (по-рано познати под името "Evolution") започват да свирят често в клубове в София и създават име в ъндърграунд сцената у нас като един от най-агресивните и енергични групи на живо.


На Коледа 2009 г. те самостоятелно издават дебютното си ЕР за българската публика - на CD е озаглавено "SymbioGenesis". "Стейн" излиза като първи сингъл и превзема Z-Rock радио класацията, като я оглавява в продължение на 12 последователни седмици. Групата е включена в списъка на българското издание на Rolling Stone Magazine като една от най-известни и активни рок банди в страната по това време. Поради факта, че Адриан, Димо и Мат учат в три различни университета в Обединеното кралство, те решили, че е крайно време да направят първия си концерт във Великобритания – той се случва в London Monto Water Rats. Почти веднага след завръщането им в България, е заснето видеото на парчето "Еxplosive", по време на първия концерт на Viperfish у дома. Триото решава, че това събитие е точното събитие, на което трябва да се промени името на групата и да се даде ново начало на всичко.


Избраното име е Viperfish. След поредица от много успешни концерти в София, тази година групата отново посети Несебър Поп&Рок Фест и за пореден път грабна наградата за "Най-добра авторска музика" . Излизането но видеото на „Ехplosive” и стартирането на новия официален сайт на грубата отново предизвиква вниманието на Rolling Stone Magazine в България. Интересно как ли ще реагират музикалните медии, критиците и разбира се феновете на рок музиката по света и унас, като чуят, че сингълът “Explosive” излиза официално на 15 ноември, а ЕP с шесте перфектни парчета ще бъде представено месец по-късно в SLC в столицата.


MORE ABOUT VIPERFISH:

www.viperfish1.com (Official Web Site),

www.myspace.com/viperfish1 ,

www.youtube.com/viperfishrocks ,

http://www.ourstage.com/

ЩОТО МОЖЕМ!!!

TRIPLE THREAD с МАЛКА СЦЕНА в "ДУПКАТА"

14 август (събота)от 22 часа

Случайна бележка: Идва есен. Лястовиците се готвят да мигрират на юг. МАЛКА СЦЕНА е хванала компас и карта на града. Търси. Хора. Място. Бира. Мента. Водка. Идеали. И...момчета и момичета с китари. Тази събота - в ДУПКАТА. После - ще видим! ХАЙДЕ!

МАЛКА СЦЕНА - КОНЦЕРТ N:5

"От полезното към приятното" - така е написано в програмата за вечерта!



КОНСУЛТАЦИЯ

ДИЗАЙН и ЗВУК на ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА КИТАРА



В 18,30 всички басист(к)и и китарист(к)и в града могат да си хванат китарите и въпросите и да дойдат с тях на среща в "ИМПУЛС" с майстора на бутикови електрически китари Костадин Димитров! Ако трябва, си напишете на листче всичко, което ви интересува за напасване по ваш вкус на звука, конструкцията и дизайна на вашата китара! Съветите са безплатни, ремонтите са си ваша грижа!



THE DOTS - Ver 1.2 - 20 часа





Вход: 1 (вие решете какво)

KILL THE SHAME!

10 ЮЛИ ОТ 19,30 часа

Арт клуб "ИМПУЛС"

СВИРНЯ на зБОРНА ФОРМАЦИЯ

под надслов:

"ДА ИзБИЕМ СРАМА!"

CONSERT N:2 - THE DOTS

ЗА МАЛКАТА СЦЕНА, ДЕЦАТА, ГЕРОИТЕ И ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ

Тройно оплетени са важните неща в живота на всеки от нас – между вярата в мечтите и плановете за близко и далечно бъдеще, между силите и възможностите ни да ги постигнем и....реалността. А тя не винаги е доброномерена. Не винаги ни сервира шансове за постигане на целите. Даже напротив. Обикновено седи и дебне зад ъгъла, брои ти крачките и копае дупки, хвърля камъчета, за да те препъне. Ако не те е страх да си ожулиш коленете обаче, ако вместо да ги риташ, събереш камъчетата в джоба, макар и да тежат, ако намериш начин да опънеш конец между канавката и магистралата и тръгнеш по него, е тогава...пътят е само твой. Широкият път с големите надежди. Точно по него крачат, овързани с три конеца един за друг новите герои на младата рок сцена в Казанлък – момчетата от Triple Thread.

Те са още между 16-тата и 18-тата си година, но...повярвайте ми, са стъпили здраво с двата крака на земята. Знаят какво искат. Мислят как да го постигнат и...всяко лято работят по малко, за да си съберат пари я за китари и барабани, я за да си платят шофьорските курсове. Изумително е да осъзнаеш, че тези момчета, които до вчера са били деца, днес разсъждават над проблемите на града, света, сцената и търсят начини да реагират или да предизвикат реакция у „зрелите хора” и институции, които си играят на война и монополи в уголемени мащаби. Родителите на децата са някъде по средата, оплетени със същия троен конец от въпроси – как да помогнат, да орежат ли крилата на децата или да ги оставят да извоюват сами своята малка сцена, пълна с музика и големи надежди. Конецът обаче изненадващо се оказа в ръцете на децата. „Тройният конец” са Стефан Гаврaилов – на 18, вокал и китара, Калоян Гетов – на 18, бас китара и Виктор Маринов – на 16, барабани. Дръпнах им леко краищата и ги викнах на среща, след последния им концерт в Арт клуб „Импулс” в Казанлък, за да ги попитам какво е да сформираш рок банда в държавата на чалгата, има ли публика в рок клубовете в града и накъде ще се запътят с китарите и барабаните след това – към Музикална Академия, голямата сцена или всеки на работа, а после у дома.

Кога хванахте инструментите в ръце за първи път и това по препоръка на мама и тате ли стана или си беше ваше решение? Ходите ли на уроци?

СТЕФАН: И тримата сме слухари и не сме ходили на уроци да се учим да свирим. Аз лично мисля, че музиката или я носиш в теб или не. Започнали сме да свирим и тримата по на 13+ години, като аз лично работих едно лято като общ работник, за да събера пари и да си купя китара.

КАЛОЯН: Моята е подарък от баща ми. Започнахме да свирим в началото за забавление. После група Affection ни поканиха да ги подгравяме на един концерт и решихме да се хванем сериозно със свиренето.

ВИКТОР: Аз пък се зарибих от по-големия ми брат по рок и метъл музиката. Първо мислех да се науча да свиря на китара, но после се влюбих в барабаните. В 7 клас започнах да събирам пари, нашите ми помогнаха и така...си взех барабаните. Започнах да свиря всеки ден по 2-3 часа вкъщи сам, а после Triple Thread ме поканиха да се присъединя и вече година и половина свирим заедно по клубове.



Печелите ли нещо от това свирене по клубовете?

СТЕФАН: В България трябват късмет и хора зад гърба, за да печелиш пари от клубно участие и то с рок музика. 85% от населението у нас слуша чалга и това ме притеснява, защото е единствената музика, от която могат да се изкарат пари. Рокът в представите на болшинството от нашите връстници, които не се интересуват от музика, е „четирима дядовци, които свирят на дървени китари.”

КАЛОЯН: Аз пък вярвам, че трябва да се започне от малките неща. Независимо дали свирим пред 5 или 500 души, това си е опит. Свирили сме по клубовете в Казанлък, Стара Загора, Габрово, София...

Разбрах, че сте получили покана за участие и в международен джаз-рок фестивал в Кайро (Египет)?

СТЕФАН: Да, покани ни Амро Салах, джаз музикант и композитор, който е част от журито на този голям фестивал в Кайро. Запознахме се с него на конкурса за млади групи и музиканти „Малка сцена”, който организират доброволците от Младежки Център за развитие-Взаимопомощ. Радваме се, че ще видим как се прави музика и фестивал навън, ще видим свят...

Някой друг тук в Казанлък проявявал ли е интерес към вас, помага ли ви? Общината?

СТЕФАН: Най-много ме дразни имено безхаберието на висшестоящите към младите и новите идеи в този град. В Габрово, като ни поканиха да свирим, се запознах с едни хора от Бирмингам, които казаха, че там общината помага много на такива млади групи и талантливи хора, които се занимават с изкуство. Едно изречение към кмета ще кажа само: Трябва да се обърне внимание на младите хора в Казанлък, защото те са бъдещето на този град. Апатията към тях ще ги прогони от града, а може и от държавата.

КОКО: Молим Община за по-свободен достъп до репетиционната в Младежкия дом, която ползваме сега по 3 часа на ден. Това е!

Спомена, че конкурсът е на доброволческа организация. Много се заговори за доброволчеството напоследък и у нас, и в Европа. Вие участвали ли сте в такива инициативи организации досега? Каква е настройката сред младите към тях?

СТЕФАН: Да, аз активно се занимавам с това. Участвам в проекта „ Социален диалог” на Младежкия Съвет по Наркотичните вещества в Габрово. На 5-и юли заминавам на лагер за обучение в Ковачевци по програмата „Връстници обучават връстници” по компонент 7 за превенция на наркотици и СПИН. Мотивацията ми е младите хора да имат комуникация по тези въпроси, да се даде гласност по тези проблеми, защото в малкия град това са опасни теми и за тях се избягва да се говори.

КАЛОЯН: Аз пък съм скаут.

ВИКТОР: Аз пък познавам много връстници, които се напиват и напушват от малки и си провалят живота. Опитвам се доброволно да се държа в страни от това.

Какви са ви „големите надежди” за „светлото бъдеще”, а може и само плановете за лятото?

ВИКТОР: Аз мисля след време да кандидатства в академията и да продължа професионално да се занимава с музика. Но искам да продължим да свирим с групата по клубове и концерти. Хората да се кефят и да свирим повече авторска музика. А, и АХАТ да ни поканят за подгряваща група, а после и МЕТАЛИКА. (бел.ав. смее се, но и си вярва)

КАЛОЯН: Аз това лято първо ще си взема шофьорската книжка, за да можем по-свободно да обикаляме с групата. А после ще се завърна към хобито си – правя китарни усилватели и ефекти. Вече трето лято с това се занимавам, а другото ще кандидатствам в Пловдив с компютри и електроника, но може би ще запиша задочно. Ще продължаваме, разбира се, да свирим по клубове през цялото това време.

СТЕФАН: За мен също се очертава работно лято. Догодина може би ще кандидатствам в София задочно, но...не съм решил още какво. При всички положения ще работя и ще свирим по клубове в Казанлък и из страната, защото, колкото и да сме различни тримата, толкова и си приличаме – рокът е вътре на всеки от нас в душата!

Любовта към музиката, достойнството и честността, с която подхождат към амбициите си, себе си и света, оплита тези пораснали вече момчета в едно цяло, в една приятелска, в една рок група. Стискам палци и се надявам конците между тях и вътре в тях никога да не се прокъсат, защото, както каза Стефан, какво би правил един град, една държава без надеждите, мечтите и вярата на децата!