MAY-BE-SHE-WILL!?!

"Maybeshewill е британска инструментална рок група, чиято музика се характеризира с използването на програмирани и семплирани електронни звуци към тези от китарата, баса и барабаните."
Горе-долу така трябва да прозвучи в едно изречение един стегнат енциклопедичен отговор на въпроса коя е тази група. Ако забравите обаче за енциклопедичните познания и оставите малко разумът да си почива, то душата ви сама ще разбере какво е да полети, освободена със скоростта на звука и мощта на емоцията от склоновете на хълмовете към небето, където този, който и бил тук за миг, си е тръгнал, за да прави филм за облаците. Не търсете логиката, това, което отличава музиката на Maybeshewill е, че тя завладява мигновено душата ви. Грабва ви от първо слушане и ви държи толкова, колкото трае едно импулсивно, страстно, красиво и непредвидимо влюбване. Това важи особено много за новия албум „I was here for a moment, then I was gone” , който ме връхлетя като ураган 2 дни след официалното си излизане на бял свят на 06.06.2011. Ако трябва да си призная всичко, след първото слушане, вече бях зависима от 10-те композиции и не можех нито да заспивам, нито да се събуждам без Maybeshewill в слушалките или колоните.
Звучи утопично, но тази музика притежава силата и магията да промени изцяло вътрешния ти свят и да те запрати с огромно ускорение в един много по-необятен и красив, където светлината е ярка, а цветовете крещят и те въздигат, а после се чупят, утихват и те посипват с прозрачни кристали.
Убедена съм, че Робин Сотби, Джон Хелпс и Джеймс Колинс съзнават това и поемат пълната отговорност за зрънцето, което посяват с музиката си в душата на феновете си. Сигурна съм, защото те самите са зависими от идеята да създават тази музика. Създават я с много любов, взряни в силата на всеки звук и въпреки правилата на музикалната индустрия. Те са избрали съзнателно тази утопия да бъдат извън и над правилата, като се стремят да докажат, че е възможно да създаваш музика, без да влагаш пари в нея. Работят изцяло в домашни условия, с инструменти и техника, взети назаем, като следват единствено законите на старата пънк философия DIY. Сами композират, записват, миксират и аранжират, сами се менажират. Е, няма спор, резултатът е възможен. Резултатът е невъзможно красив, невъзможно перфектен. Резултатът е идеал – като сбъдната идея в чист вид. Звучи като абстракция, но и математиката, която уж приемаме за точна наука, работи с такива абстракции, работи с числа. И защото МУЗИКАТА е МАТЕМАТИКА, си направих труда да се сметна малко някои от датите, важни за Мaybeshewill през тази една година, в която работят и издават последния си албум. Няма да ви затрупвам сега с изчисления, ще споделя само двете важни за мен – 06.06.2011 (дата на излизането на I was here for a moment, then I was gone) и 11.11.2011(дата на концерта им в Прага от Европейското им турне за представяне на албума) – сборът от цифри и в в двете дава 8. Вие знаете в каква октарина свети това число, нали? Аз – да, защото няма какво друго да усетиш, докато слушаш тяхната музика, освен силата на чистата жива магия. Натиснете PLAY and MAYBESHEWILL capture your soul!

City of Ships - Опънете платната, защото ветровете тук горе са силни и не прощават.

Безкомпромисни, така ли трябва да го обявим… Мисля си, че това е част от усещането. Няма компромис в това - изблика на музиката и врязването на вокалите.
Това е град в облаците, това е град облаци, това са корабите, които акостират в бездните. Дори затишието, не дава спокойствие преди бурята. Самото връхлитане на сила е като торнадо – опустошително завихряне.
Градът на кораби те отнася към небесата. Понася те с лекотата на призрак поел към нощната луна и в същото време те кара да се бориш с въздушните течения, сякаш мястото ти не е там. Това е пътуване по ориентира на звездите към парадоксите на земята.
Началото дава „Wraiths in Flight”, която е най-силното нещо в „Look What God Did To Us” (2009)
Сериозно внимание изискват и „Spring Tiger”, „Praise Feeder”, „March of the Slaves” и „Grandfather Paradox” – което в никакъв случай не прави другите песни в албума - пълнеж.



Тези американци не ми се струва да стоят често на дока в града си. Виждам ги постоянно плаващи към клубовете по света.
С нетърпение чакам новият албум, който трябва да излезе тази година. Дано имаме възможност да им се насладим на живо!

„As We Sleep” е като едно кълбо обвито с нерви

Привидно спокойно и хармонично със свита в ъгъла визия. Едно черно, трепкащо в ритъма на носещите се в океана ледени късове, топче – звукът от което може да те понесе по вълните на съня и с лека усмивка – разкриваща заострени зъби – да те захапе. Всъщност това топче е напълно безобидно, докато не го докоснеш, след коетоще се разкрещи, ще започне да блъска и да тръшка – да чупи и да драска.

Каква е разликата м/у 2008-ма и 2011-та?

Hа първо слушане „As We Sleep” (2008) е един концетриран албум, докато "It's Getting Colder" (2011) звучи доста по-разпиляно. Ако продължим метафората с ледените късове, то 2008-ма е един малък, но много дълбок такъв, а 2011-та са много – и се носят стремглаво към корпуса на неподозиращ кораб.

Исладците много добре разбират смисъла на ледените късове в океана : )

В мъглявините се крият гиганти!

Полша изумява със силното присъствие в прог риентираната сцена. Тук говорим за пост-рок, ембиънт, инструментал. Дебютират през 2008-ма с "AURA", съдържащ невероятни - не песни - композиции - като: "Tragedy Of Joseph Merrick", "It Takes More Than One Kind Of Telescope To See The Light", "Sleepmonster", "Purr", "Shall We?".



Shall I?

Мога да изброя всяка песен от този албум. Тази година - именно на една специална дата за българските фенове - 9-ти Май - излезе техният втори албум "Earthshine", от който е и песента. Защо 9-ти е специална дата за нас - защото именно тогава Tides From Nebula гостуваха за първи път в нашата страна заедно с Riverside. Концертът беше не къде да е в зал "България", което е и вторият рок концерт проведен там. Ще кажа едно - който е бил там има нова любима група. : )